"ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА" ИЛИ РЕАЛИЗАЦИЯ НА... by brr at Fri 28 Nov 10:47
Автор: полковник Румян Русев
извадка от монографията „ Ислямският екстремизъм и тероризъм” С.2014, издателство „Българска книжница”,
ISBN978-954-380-306-4 8/ под печат/
„Ислямска държава” или реализация на ислямската екстремистка тоталност като идеология, тоталитарни движения и ислямска екстремистка тоталитарна и териториална даденост
Ислямският екстремизъм сам по себе си е достатъчно развърната и завършена идеология. Колкото и шокиращо да звучи това, фактите трудно с успех могат да бъдат пренебрегвани. За първи път в съвременната история се появи ново териториално образувание наричащо себе си „Ислямска държава”, чиято идеология е ислямският екстремизъм. Едва ли тук е мястото за ударение върху хронологичната ретроспекция на фактите по създаването на предпоставки за възникването на „Ислямска държава” както и за очертаване на съвременното й лице, възможности и колкото и да не желаем – перспективи. Мисля, че за философията на изследването е важно да се опитаме да проследим как даденостите в обществата дадоха възможност на идеологията на ислямската екстремистка тоталност да премине през етапите на реализации като екстремистки ислямски тоталитарни движения и да успее да се организира и отвоюва териториално пространство от няколко държави, като реализира проекта „Ислямска държава”.
Екстремистката ислямска идея, с оформянето си като повече или по-малко концептуална идея в съвременния свят, претендира за много неща, но също и за датиране, условия за мъченичество, абсолютна правота, неограничена агресивност, тоталност на средствата и популярност на лидерите. Ако в достатъчна степен може да се приеме за вярно твърдението, че съвременната ислямската екстремистка идея се оформи като прототип на концептуалност в египетските затвори, съвременната история на ислямският екстремизъм има свое дори и условно времево начало. По-късно реализацията на тази концептуалност премина през стадиите на зараждането и реализирането на ислямски екстремистки движения като „Мюсюлмански братя”, но не само, като стройни и разпрострели се по целия свят екстремистки, а голяма част от тях и терористични организации, от които най-разпространен образ имаше „Ал Кайда” и се стигне до реализиране на ислямския екстремистки тоталитарен модел на държавно устройство на териториите завладени от „Ислямска държава” днес.
Този бърз ръст от възникването на идеята до решителния опит за реализирането й протече бурно и краткосрочно и показа истински потенциал – факти, които засилват тревожността, а също и необходимостта от разбиране на процесите и естествено от незабавни намеси.
Безспорно е, че тези етапи са свързани безапелационно с обективни дадености, които могат да се обобщят фактологично и хронологично също на четири нива.
Ислямският екстремизъм е в състояние и може да създава лидери отговарящи на намеренията му: ум, фанатизъм, жестокост, бруталност, организираност, последователност, клинична даденост на тоталната зависимост и още много. Всеки, който тръгва по пътя на противодействието на ислямския екстремизъм трябва предварително да знае, че ще срещне усилие с такива характеристики и да е готов за това. Ние срещаме и ще срещнем сила и решителност и само с нещо повече може да сме успешни.
Ислямските екстремиски лидери като правило не бяха и не са само идеолози и водачи на себеподобни. Успоредно, а навярно и основно, те бяха и стратези, тактици и командири на бойните армии на ислямският екстремизъм и тероризъм, преки организатори и ръководители на терористични атаки по целия свят. Мисля, че това е причината за изумителната бързина, с която те биват забравяни и невероятната лекота, с която са заменяни с други. „На война като на война” казват не само французите. И тази констатация не е случайна, а е посочена като аналогична с реалностите във всяка друга крайна и тоталитарна органицация и движение с тотални характеристики.
Едната от тоталните характеристики предполагаща и към тотална реакция срещу различното е фанатизма. Фанатизмът в ислямския екстремизъм противно на всички форми на идеализъм е силен, всеобхватен, ярък и бързо разпадащ се. Това би прозвучало като шаманско анатемосване, ако при изследването на ислямския екстремистки фанатизъм не се стигна до корените му и основния му постамент. Мисля, че има основание твърдението /което е изведено и обосновано в друга монография от автора/, че екстремисткият фанатизъм е въпрос не на убеждения, а на психологически нагласи лежащи и обосновани от фундаменти като тоталната зависимост, фетишизацията на водача, установката за изключителност, последствията форматирани от насилие, в това число определящото и преживяно в ранна възраст, идентификацията изключително в групата на себеподобните, неконтролируема, обикновено прикривана агресия, както и други. Този фанатизъм рухва като картонена кула от многоцветни карти, когато водача или групата, движението изостави фанатизираните си последователи или смаже под някаква форма фанатизираните им тези изразявани като убеждение. Но докато ислямският екстремизъм като реализация е сплотен, организиран и дава аргументи за вяра в силата, която притежава за фанатизираните му привърженици, миналия и чужд опит както и каквито и да са други аргументи нямат стойност „...сякаш отъждествяването с движението и тоталният конформизъм смазват дори способността на човека да усеща крайни състояния ...”.
Големият проблем създаден от реализиращия се модел на ислямската екстремистка тоталитарна държава е опората в специфичен човешки ресурс. „Ислямска държава” е различна от „Ал Кайда”, стотиците подобни и дори „Хизбуллах”. Различна е с типажа на хората, които събира под знамената си, защото привържениците и бойците й не са класа или прослойка на обществото, а специфично образувание познато в политологията с определението „маса”. „Ислямска държава” не е само нещо по-различно от другите екстремистки и терористични организации познати до днес, но тя е и нещо повече от самата себе си защото съдържанието й не се изчерпва със завоюваните територии и дори с пропагандната си геостратегема наричана „Халифат”. Който наистина познава процесите и реалната същност на идеологията ислямски екстремизъм и тоталността на конкретното образувание наричано днес „Ислямска държава” знае за какво става дума. Под знамената на „Ислямска държава” в началния етап на възникването й се събраха хора, които бяха загубили поминака си, демобилизирани бойци от армията на Садам Хюсеин и иракските репресивни служби от времето на режима, безработни и ниско грамотни деца на войната от Ирак, но и от други страни, мъже напуснали детство преживяно в лагери за бежанци, но също и радикалисти от ислямските и светски университети, наемници от Афганистан, Пакистан, Близкия изток, Чечня и Дагестан, хора от постсъветското пространство, Балканите, ислямска Азия и Океания, Европа и Америка и всички те увлечени от екстремистки водачи, които използваха позицията си на ислямски проповедници, изначалното обаяние на типажа „ислямски духовник”. Известна част от тях бяха представители на условната и аморфна група, която можем да наречем „нови мюсюлмани”, а днес този компонент става все по-голям и то главно в страни извън зоната на прекия конфликт.
Колкото и да не искаме да признаем първите, които се опитаха да организират отпор на ислямската екстремистка организация „Ислямска държава” не бяха развитите страни от Европа, Америка и Азия, нито християнството, юдеизма или будизма, а представителите на исляма. Кой друг по-добре от мюсюлманите може да усети и разбере най-бързо опасността от раковото образувание ислямски екстремизъм маскирано с риторическата фразеология на религията им. Подценяването на проблема „Ислямска държава”, доминирането на процеси и събития от по-различно естество в света, инерцията и малкото информация предопределиха поддържането на заблуди и непризнаването все още на изключителната роля, която има исляма в ограничаването на „Ислямска държава”. Дори в нашите медии бойците, които дават един от най-активните отпори на армиите на „Ислямска държава” се наричат „кюрди”, като пропускаме по-главното – това са мюсюлмани шиити.
На фона на тази реалност, която до скоро беше нещо далечно, а днес вече е присъствие и в България, както и в други страни на Европа, поставя въпроси от принципиален и конкретен характер.
Фактите са успеха на дори на непризнатите реалности. Факт е, че идеята „Ислямска държава” е и тук.
.....................
Следва продължение.
Comments 1