PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

psy
В момента е: Пон Юни 01, 2020 11:12 am
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Клинична психология
Пътят на Фрустрацията
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Автор Съобщение
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1965
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Сря Мар 19, 2008 10:59 pm    Заглавие:  Пътят на Фрустрацията  

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
“ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”
гр.Пловдив
Педагогически факултет

Р Е Ф Е Р А Т

на тема:

Пътят на Фрустрацията

Учебна дисциплина : “Консултиране при поведенчески разстройства”


Изготвил: Николай Димитров Зяпков
Учебен ръководител: Проф. Ц.Цонев

Специалност:
“Консултативна психология”

Според мен трябва да започнем тази разработка с едно определение на понятието Фрустрация. Понятието фрустрация има латински произход – Frustratio, и в буквален превод означава измама, напразно очакване, неуспех. Понятието е въведено от началото на миналия век от R.Rosenzweig и означава всички неправилни начини на взаимоотношения в семейството, които пречат за задоволяването на основните нагони и афективни нужди на детето. Ще се опитам да развия и разгледам фрустрацията като явление в един много важен според мен стадии от живота на човек, а именно детството, защото според мен през този период се оформя човек като личност и ако нещо се обърка в неговото развитие това оставя трайни следи занапред в неговия живот.

Фрустрацията е един от съществените моменти водещи до психични разстройства у детето. Можем да разгледаме фрустрацията като липса на удовлетворение от действителността. В следващите редове ще се опитам да посоча най – общо някой фрустриращи форми на поведение, които се забелязват при родителите.

1. Афективна хладност на родителите - детето не усеща родителската обич и внимание. Тук акцента пада на не съзнаваните майчини нагласи, като израз на индивидуално формиралите се основи на нейната личност или поради други житейски проблеми като не хармоничен брак, нежелание за деца и т.н. често тази форма на поведение се наблюдава при жени интелектуалки, майки – студентки, работещи усилено в бизнеса. Децата на такива родители са свръх чувствителни с враждебно агресивни пориви, насочени не само към родителите си но и към заобикалящите ги хора.
E.Eron счита че корените на агресията се крият във фрустрацията. Хората на които им е пречено да осъществят своите нужди или желания стават ядосани и агресивни. Тоест всяка една агресия идва от фрустрацията, или още по точно произведения от фрустрацията гняв може да генерира агресия. Според психолозите има няколко причини за появата на агресия като например генетична, биохимични фактори пораждащи агресия, външни фактори(телевизия, соц. обкръжение), и т.н. Но според мен този път на фрустрацията е един от най- важните фактори пораждащи агресия и още по лошо, това става в детска възраст. Естествено пътя на фрустрацията протича по същият начин, но според мен един възрастен човек би могъл да промени нещо и да спре неизбежният изблик на агресивна енергия в фрустрационна ситуация, или по има по голям шанс да успее от едно дете.

2. Свръх взискателност и строгост - това е втората фрустрационна форма на поведение. В стремежа си да научат децата си на ред и порядък, и да постигнат успехи в училище, някои от родителите проявяват прекалена строгост. Често това са болни амбиции на нереализираните родителски мечти. Именно принуждаването на детето да се занимава с това което нему харесва води до създаването на комплекс за малоценност, поради това че детето не се справя така добре като неговите връстници. Това отново фрустрира детето и води до не осмислено бунтарство, което знаем как може да завърши в детска възраст, но този тип поведение повлиява и после на по късен етап от развитието когато се избира брачния партньор.

3. свръх доминиращо поведение на родителя - прекомерната сила и социална изява на един от родителите се оказва сериозна пречка за пълноценното развитие на детето. Това довежда до фрустриране на детето и от там вече си обяснихме патя през който минава едно фрустрирано дете. Детето страда при всяка служебна ангажираност на майката и прибягва до “хитрини” и казва, че го боли коремчето или главата с надежда да задържи вниманието на майка си и да осуети служебното мероприятие. Същото чувство изпитват и децата от знатни родове и личности. Обществото и близките им имат много големи очаквания към тях, а когато те не се оправдаят разочарованието е всеобщо. Тези деца стават потиснати, депримирани и търсят друга среда където да могат да се изживеят като лидери. Естествената реакция на такива деца е да посегнат към наркотиците, да бягат от училище дори и от вкъщи. Децата станали “жертва ” на това поведение растат колебливи и неуверени в себеси, склонни са към психични заболявания, невротични прояви и не рядко прибягват към суицидни опити. Все още някой родители не могат да проумеят че тяхното дете не може да стане гении не защото не иска, а защото това може да е генетически невъзможно. По – важно е детето да намери призванието си в живота и да се чувства пълноценен.

4. родителска свръх протекция - прекалената свръх загриженост на родителите също се оказва пагубна за растящия млад организъм. Детето е плахо и неуверено, не самостоятелно и неустойчиво. Не може нищо да предприеме само без да се допита до своите родители. Затруднява се и контактите с връстниците си. Растящо като в “саксия” за което винаги има кои да се погрижи, при най - малкия неуспех то знае, че винаги има кои да го компенсира и зад кои да се скрие. Въпреки високата си интелигентност това дете не може да се справи само, ако му се наложи само да се грижи за себе си то е обречено на неуспех. Тази форма на поведение се наблюдава обикновено при самотни майки или при двойка в която мажа е много ангажиран с работа и майката ползва детето си като компенсаторен механизъм и започва да го обгражда с прекалено много внимание и по този начин го прави неустойчиво за обкръжаващият го свят. Изгражда се патологична симбиоза между майката и детето. Последствията за едно дете фрустрирано от подобен тип поведение на родителят могат да са много трайни и жестоки. При порасналото вече момче трудно се решава да изгради собствен дом и семейство, предпочита брак с по възрастна жена в която проектира образа на майка си в нея. Тази жена трябва да се грижи за него и да го обгрижва. Аналогичен е случаят с момичетата. Те търся по големи мъже и като виждат в тях своите бащи.
След като разгледахме формите на поведение на родителите според мен трябва да кажем няколко думи и за едно друго понятие което според мен е тясно свързано с фрустрацията, а именно това е Депривацията.

Деприввацията се явява като относително самостоятелна форма на фрустрация, която се изразява в лишаване или ограничаване на възможностите за удовлетворяване на някакви потребности на личността. Депривацията може да бъде различна по форма и размер – от липсата на достатъчно любов в семейството до пълна социална изолация, когато детето се развива без човешка среда. Най – общо има четири вида депривация.

1. майчина депривация - тя се проявява при отсъствия на контакти и положителни взаимоотношения между детето и майката. Детето има нужда от майчин контакт и обич още в деня на раждането и именно поради тази причина то се дава първо на майката. Доказано е че при майки с умствени заболявания, които нямат възможност да се грижат за свой бебета през първите месеци, децата в последствия развиват агресивни нагласи склонни са към депресии а също и заболявания на кожата.

2. семейна депривация - счита се че от нея страдат деца които преди навършването на 16 годишна възраст са загубили един или двама от родителите си поради смърт или раздяла. Счита се че колкото по – рано са се разделили родителите толкова е по голям риска от психични и невротични разстройства на детето. Друг съществен момент при момчетата особено, които са лишени от баща е желанието им да бъдат силни и да умеят сами да се защитават тъй като често са били малтретирани от страна на други момчета имащи бащи. Това ги кара често да се насочват към различни спортове с цел да се самоотбраняват

3. сексуална депривация – половата депривация можем да наречем още полова абстиненция. Тук става въпрос за полово въздържание което може да е принудително или съзнателно. Това може да се дължи на ниска полова култура или на съзнателно дистанциране от този проблем.

4. съпружеска депривация – съпружеската депривация е много травмираща. Пренебрегването и подценяването на детето от партньора съчетано и понякога със сексуална депривация са предпоставка за психични и невротични разстройства. Някой индивиди със сексуални комплекси демонстрират безразборни връзки хвалейки се как и къде са прекарали нощта. Прилагайки този защитен механизъм те са прикривали собственият си комплекс но в същото време са създавали сериозен комплекс на партньора си

boriana.petrova@abv.bg.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Клинична психология
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0846s ][ Queries: 12 (0.0053s) ][ Debug on ]