АДАПТАЦИЯТА

[admin]

Адаптацията
Бележки на психолога

Диана ВЕЛКОВА - Психолог в ЦВПП
Всяка социална промяна неминуемо води до състояние на криза за личността. В това отношение преходът към цивилния живот след освобождаване от армията е кризисен за военнослужещите. Като правило хората, които още в младежката си възраст са се посветили на военната служба, се адаптират трудно в условията на цивилното общество. Рязката промяна във всички аспекти на живота може да предизвика чувство за загуба на собствена идентичност и историческа приемственост и да провокира състояния на тежък стрес.
Кои всъщност са хората, имащи нужда от специализирано асистиране в процеса на своя преход и адаптация към новия начин на живот и професионална реализация?
Това са значителна група от хора, едновременно оставащи без работа в условия на високо равнище на безработица в страната.
Хора с висше образование, съставляващи значителна част от интелектуалния потенциал на обществото.
Хора без работа в най-трудоспособната си възраст.
Хора, имащи богат опит в управлението и работата с хора.
Хора, умеещи да се подчиняват, дисциплинирани и с високо разбиране за понятията чест и достойнство.

Заедно с това и хора, които са:
изгубили професионалните си навици по гражданската специалност;
с малко познания и умения за справяне в условията на пазарна икономика;
без наличие на адекватно и достатъчно защитаващо правата им законодателство.
Процесът на преход на военнослужещите към цивилния начин на живот и труд в гражданското ни общество има своите психологически измерения и проблеми, по-важните от които са:
Справяне със стреса от промяната в социалното функциониране
Излизането в запас на офицера е стресогенен преходен период не само поради факта на промяната от активен труд към пенсиониране или липса на работа, но и поради специфичността на упражняваната професия на военнослужещ, свързана с изпълнение на отговорни управленски функции на ниско, средно или високо ниво във военната йерархия и последващият я период на липса на ангажименти и произтичащите от този факт преживявания за ненужност и непълноценност.
Заедно с това промяната се извършва в най-трудоспособната възраст за хората , в която на фона на специфични за възрастта екзистенциални, житейски кризи се прибавя и кризата от напускане на работа.
Интегриране на житейския и професионален опит, изграждане на нови поведенчески стратегии и социални роли и преструктуриране на съществуващи умения.
Както е известно, военната служба в армията наред с високите професионални изисквания и предизвикателства, които поставя пред военнослужещите, е свързана със създаване във вътрешен психологически план на едно особено чувство на сигурност по отношение на работа и заплащане на труда, което е естествено за хората, работещи в затворена система, усещане за защитеност в рамките на системата и съответно страх от промяна и отделяне от нея. Това прави напускането на армията като период на раздяла със стария начин на живот още по-трудно и създава в хората чувство за невъзможност да предприемат успешни стъпки “навън” в условията на пазарна икономика поради липсата на умения в тази насока.
Формулиране на нови лични и професионални цели, вземане на решение за действие в желаната посока и успешно трудоустрояване
В психологически план формулирането на нови цели е труден и продължителен процес, свързан с преоценка на постигнатото и откриване на нова житейска перспектива. В това отношение обществената и семейната подкрепа, както и квалифицираната психологична помощ са особено важни и полезни като начин за по-лесно и бързо намиране на решение от конкретния човек в тази насока.
Предоговаряне на отношенията в семейството и изграждане на подкрепяща социална среда
Всеки човек живее и функционира като част от определена система, най-значима от която е семейната. Ето защо кризата на офицера при напускане на армията е криза и за неговото семейство - съпруга и деца. Справянето с прехода изисква лични усилия от семейните членове за преструктуриране на отношенията и приспособяване към новата ситуация.
Практическият опит, натрупан досега в оказване на специализирана психологическа помощ на напускащите армията офицери в рамките на дейности по проекта за психо-социална адаптация на военнослужещите на фондация “Ресурсен център на НПО в България”, показва:
- нуждата и ползата от оказване на специализирана психологическа подкрепа;
- възможността за значително снижаване на стреса от напускане на армията чрез промяна в процедурите и оптимизиране на “начина, по който МО освобождава своите служители”. Необходимо е тази промяна да бъде осъществена по посока на по-голямо зачитане и уважение към вложените лични и професионални усилия на всеки военнослужещ по време на нелеката му военна кариера, както и започване процеса на социална адаптация още по време на военната служба или 1-2 години преди напускане на армията.

[brr]

...адаптивные способности организма находятся в прямо пропорциональной зависимости от выраженности асимметрии, вероятно, это обусловливает превалирование в популяции правшей...
http://psychiatry.narod.ru/st1_3.html

[brr]

Организацията е ядрото на адаптацията. При нормална организация на психичните системи се осъществява нормална адаптация, при патологична организация — патологична адаптация. Следователно дезорганизацията на психиката води до психична дезадаптация.
Критериите за правилност на адаптацията са своевременност, съразмерност и съответност на адаптивния отговор. Той е своевременен, когато времето от началното въздействие до настъпването на адаптивния отговор е достатъчно кратко; съразмерен — когато съдържа достатъчен, но непревишаващ необходимия спрямо конкретното въздействие енергетичен заряд; съответен — когато неговото качество съответствува на качеството на обективното въздействие.
Нормата се характеризира със своевременност, съразмерност и съответност на психичната адаптивна система.
"Медицинска психология", С. 1989 г., под редакцията на проф. Христо Христозов, стр. 44