PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

psy
В момента е: Съб Юли 11, 2020 7:24 pm
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » НЛП
КОТВИ
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Автор Съобщение
admin
Site Admin


Регистриран на: 26 Фев 2007
Мнения: 137

МнениеПуснато на: Нед Мар 04, 2007 11:14 am    Заглавие:  КОТВИ  

КОТВИ
Съставил: Блага Русева 2005 г.

Котвата е като копче на звънец,
щом го натиснеш – звънецът звъни,
пуснеш ли го - настъпва тишина.


При провеждане на терапия при невролингвистичното програмиране широко се използва обуславянето. Ето защо разглежданото направление от психотерапевтични въздействия в значителна степен може да бъде отнесено към нова разновидност поведенческа терапия, при провеждането на която, обаче не са необходими електрически разряди, медикаменти, нито други вспомагателни средства. Например, с цел обуславяне се използва метода на закотвянето, които осигурява достъп до ресурсите на човека, който е бил разработен от Р. Бендлер, Д. Гриндер, Д. Делозие и Л. Кемерон-Бендлер.
Котвата е определен стимул (кинестетичен или аудиален, визуален и т. н.), който в процеса на психотерапията се асоциира с определено преживяване. След като това се е случило, стимула сам по себе си може да повиква закрепеното за него преживяване. Така например, ако помолиш човек да си спомни преживяване и свързаните с него усещания, които възникват у него в травмираща ситуация и едновременно го докоснеш по дясното рамо, то в последствие това докосване само по себе си би могло да предизвика това преживяване и дадените усещания. Това в еднаква степен се отнася и до влиянието на докосването до лявото рамо, което предварително е било съчетано с усещането за увереност в себе си, възникващо в определени обстоятелства, които са били репродуцирани с помощта на въображението.
Процесът на използване на стимула се нарича “закотвяне”. Такъв стимул, освен докосването до определена част на тялото (поставяне на кинестетична котва), може да бъде и определена фраза, промяна на тона на гласа или неговата сила, даден зрителен стимул (например израз на лицето на човека, с който се случва комуникацията), миризма и т.н.
Ричард Бендлер привежда следния пример за използване на доста необикновена котва. Преди началото на сеанса с една съпружеска двойка, който се състои в стаята за гости, психотерапевта влиза, сяда и казва, че тъй като е израснал в града, то тук в селото много неща могат да го изненадат. След това той им разказал измислена история за това, как вчера вкъщи е открил гърмяща змия. Той поставил акцент върху това, че тя е пропълзяла направо през стаята за гости, скед което казал, че това е ужасно. При това терапевта погледнал на пода зад диваните, на които били седнали съпрузите и бавно “проследил” пълзенето на змия. След което започнала беседата. Всеки път, когато те започвали да спорят по време на сеанса, той гледал към пода, което прекъсвало спора. След изтичането на 1 час, те повече не предприемали опити за спор, тъй като това се асоциирало с чувствата им към змиите.
Отсъствието на знания за котвите и тяхното влияние понякога може да играе негативна роля както в лечебния процес, така и в обикновения живот. Така например, един психотерапевт в продължение на един сеанс премахнал и възвърнал фобията на пациента девет пъти. В края на дадения сеанс той казал: “Да, следващият път ние трябва да поработим над това още повече” (Р. Бендлер, Д. Гриндер, 1993).
Човек не може да направи нещо, което да не може да се закотви. Котвата може да се закрепя с въвличане на съзнанието и без неговото въвличане (тайно). При първия случай следва да се присъединява към всичките системи. Във вторият, за да се заобиколи противопоставящото се съзнание, трябва да се присъединим към системата, която не е представена в съзнанието. Така например, ако употребяваните думи и стереотипите на очните движения говорят за това, че у конкретния човек преобладава кинестетичната система, то за да не бъдат въвлечени съзнателните ресурси, към нея не следва да се присъединяваме.
Според Х. Алдер и Б. Хедър котвите могат да бъдат класифицирани по следния начин:
1. Машинални котви – например мелодия, която неволево припомня минал спомен. Според авторите голяма част от живота си, хората прекарват в подчинение на котвите;
2. Проектирани котви – например стискането на палци, предизвикващо у някои хора оптимизъм и надежда;
3. Фобични котви – стимулите, които задействат фобични реакции, като гледката от върха на висока сграда, паякът, викът и т.н. Фобиите са пример за отрицателни котви;
И така, котвата е нещо от външният свят (звук, образ, докосване). И когато котвата въздейства на нас, в отговор ние започваме да изпитваме определени чувства, при това те винаги са едни и същи.
Повечето котви, с които разполагаме са били установени от самите нас или несъзнателно от други хора, което обаче прави действието им непредсказуемо.
Знаейки за методът на котвите човек може да предизвиква всяко чувство отново и отново. Възможно е също установяването на котва, която ще предизвиква у другия необходимите ни чувства, дори тогава, когато не сме наблизо. Котвата може да се използва по такъв начин, че ние сами да получим достъп до ресурса, който ни е необходим.
Ресурса – това е всяко вътрешно преживяване на човека. Всеки човек разполага с всеки ресурс, който има свое наименование, но не всеки има свободен достъп до своите ресурси. За да получим този достъп е необходимо да знаем как се нарича това чувство, което ни е необходимо.
Примери за ресурси са:
• спокойствие;
• уравновесеност;
• разсъдливост;
• способност към предприемачество;
• способност към убеждаване на другите;
• способност към публични изяви;
• сигурност зад кормилото на автомобила;
• неповторимост в интимните отношения.
Не е възможно да се изброят ресурсите, защото те представляват всяко преживяване, чувство или способност. И ако някой човек разполага с даден ресурс, дори ако човека ни е непознат, то е необходимо да сме аясно, че и ние разполагаме със същият ресурс. Ако ресурса има свое наименование в езика, значи той наистина съществува.

Установяване на котва у друг човек
Например ако е необходимо да предизвикаме у друг човек чувство на доверие (или страх, или любов, или внимание, или нещо друго) и да го закрепим устойчиво с помощта на котва, за да можем да имаме в последствие пряк достъп към избрания ресурс, то последователността от действията ни е такава:
Първо ние с въпроса си предизвикване у другия спомен за това време, когато той реално е преживявал необходимото ни чувство.
- Кога за последно ти изпита искрено доверие и не беше разочарован от него?
Ако няма опит в преживяването на необходимия ни ресурс. Да допуснем, че на човека никой нищо не е доверявал, което само по себе си е малко вероятно, задаваме друг въпрос:
“Какво ще почувстваш, когато разбереш, че вярваш на някого?”
Смисъла на задаването на тези въпроси е в това, човека в този момент да преживее чувство на доверие. Длъжни сме да уловим връхния момент на преживяването и да поставим котва. Котвата може да стане: всяко докосване, всеки звук, всяко наше движение ако то се намира в полезрението на другия човек. Да отбележим, че кинетичната котва е по-мощна и човека по-трудно може да й се съпротивлява. Ето защо е добре да се поставят кинетични котви по възможност, чрез докосване на другия човек.
След това можем да проверим резултата от работата. Когато възпроизвеждаме котвата максимално точно, у другия човек като отговор възниква това чувство, което сме му закрепили. Ако поставим котва с позвъняване на телефон, то всеки път когато звънне телефона, у човека ще се появява това чувство. Сами виждаме, че поставянето на котва – в съвременната психология - е всъщност това, което в миналото се наричаше обуславяне. Тоест тази техника е до голяма степен сходна с опитите на академик Павлов по повод на условните рефлекси.

Позвъняването на телефона
предизвиква доверие
стимула (S) - реакция (R)

стимула това е котвата ресурса е реакцията

котвата предизвиква ресурс


Понякога възниква възможност да се постави котва без да се задават въпроси, например ако човека сам започне да разказва за времето, когато на него все още са му вярвали. През това време той се потапя в транса на спомена и на нас ни остава само внимателно да се присъединим към него и да установим котвата.
Съществуват няколко важни момента, отнасящи се до котвите, които следва да бъдат спазвани:
- ако котвата е кинетична, то докосването трябва да се повтаря на същото място, както и в началото, когато сме я установявали, то трябва да бъде със същото усилие, налягане и т.н.;
- ако това е бил звука на нашия глас, то той трябва да бъде същия, когато възпроизвеждаме котвата: същият тембър, сила и т.н.;
- ако това е било движение, което е видял събеседника ви, то трябва да се повтаря съвсем точно.

Как можем да използване техниката що се отнася до самите нас?
Първо. Избераме този ресурс, от който се нуждаем и до който засега нямаме пряк достъп.
Второ – спомняме си имало ли е в нашия живот период, когато сме имали този ресурс, за който става дума. Дори да е непродължителен период или дори ресурса да не е бил много силно изразен.
Ако такива случаи е имало, то си припомняме максимално добре този момент, представяме си, че сме се върнали в миналото си точно сега преживяваме тези чувства, които сме изпитвали тогава, когато сме имали достъп до ресурса.
На пика на преживяването установяване котвата, най-добре кинетична, тоест се докосваме с ръка например до коляното или брадичката. В действителност е без значение до кое място точно ще се докоснем, важното е, че от този момент на това място ще се намира котвата на необходимия ни ресурс. И ние имаме свободен достъп до него тогава, когато ни е необходимо. Ако пожелаем можем да направим включително следното. например, ако знаем, че ресурса ни е необходим, когато отиваме при началника, то можем да направим така, че неговото лице или вида на кабинета му да предизвикват този ресурс. За да го постигнем трябва да си представим как изглежда лицето му или кабинета му и когато образа бъде ярък и ясен, трябва да се докоснем до котвата. Повтаряме пет пъти това упражнение: представяме си образа – докосваме котвата – отвличаме се от тази мисъл.
След това дадения образ, който сме си избрали, ще пуска необходимия ни в конкретния момент ресурс.
Забележка. Ако в личния ни опит нямаме нито един спомен за това, че този ресурс някога ни е принадлежал в миналото ни, но сме убедени в това, че той може да съществува било то у даден литературен герой, то в този случай е необходимо да си представим следното: как бихме се чувствали, ако у нас се появи необходимия но ресурс? След това закрепваме необходимото ни чувство с котва, ако разбира се сме били удовлетворени от него.

Котвата може да бъде два вида според емоциите, които предизвиква у нас или у другия човек:
1. положителна котва – ако способства за развитието на реакция или е свързана с положителни емоции;
2. отрицателна котва – ако способства за угасването на определена реакция или е свързана с отрицателни емоции.
Човека се различава от животните по това, че условния рефлекс се формира при него често след първата поява на дадена последователност от събития. Така човека, подложен на нападение на тъмна улица, започва да се бои от тъмното и ходенето по тази улица. В литературата по сексология например е описан следният случай: по време на първия си полов акт юноша се убожда случайно с топлийка, която неговата партньорка е оставила в дрехата му; след този случай той могъл да получи полово удовлетворение само в ако някой го убожда с игла по време на половия акт. По този повод можем да кажем, че убождането с топлийка е станало за младежа “положителна котва”.
В ежедневието ние се срещаме с огромно количество несъзнавани от нас условни рефлекси.

Избиране на котва.
Когато се избира подходяща котва, е важно винаги да имаме достъп до нея в необходимия момент. Така например дори ако котвата е визуална е необходимо постоянно да контролираме процеса. Дори ако не можем да имаме подръка необходимия ни зрителен стимул, ще се наложи да създадем вътрешна визуална котва.
Котвата може да бъде и такава, че постоянно да можем да имаме достъп до нея, като например – закотвяне на коша за баскетбол, някакъв белег на обувката си и т.н. В такива случаи визуалната котва винаги придружава поведението, върху което искаме да повлияем (като например добри резултати в спортната игра).
Когато избираме слухови котви е важно да се съсредоточим върху някой уникален звук или рядко срещана комбинация от думи, която да свържем с желаното състояние.
Понякога е много подходящо да си представим гласа на друг човек, особено ако същият ни кара да се чувстваме сигурни в себе си, спокойни и адекватни. Важното е винаги да помним, че не може да знаем кога именно ще ни е необходима дадена котва. Винаги можем да прибегнем до представяне на котвата вътрешно, ако нямаме достъп до външен стимул.
Ако се опитваме да намерим подходяща кинетична котва е важно да търсим такава, която да е отчетлива и осезаема – например да почувстваме ръка на рамото си.

Важни правила при използването на котвите :
1. Винаги е добре да се стремим към котва, която е уникална за нас.
2. Закотвянето трябва да се осъществява винаги дискретно. Приятелите и колегите не бива да виждат, че я задействаме. Тук е от значение да не забравяме крайната си цел: да си спомним желаното състояние, да мобилизираме конкретния ресурс моментално и дискретно. (Подходящи котви са тези с движенията на пръстите, които са по-незабележими).
3. Котвата сама по себе си е добре да може да ни вдъхновява.
4. Важно е също тя да бъде “преносима”, тоест да може да бъде задействана във всеки един момент, в който ни е необходима. Тук вероятно някой външни стимули няма да отговорят на критерия.
5. Котвата е добре да бъде трайна.

Комбиниране на котвите
Понякога се налага да мобилизираме повече от един ресурс в конкретна ситуация, да използваме повече от едно състояние. Например, ако искаме да сме спокойни и сигурни в себе си. В такива случай е подходящо да вържем няколко вдъхновяващи състояния към една котва. За тази цел е необходимо да си припомним различните състояния и да им поставим една и съща котва!
Този подход може да се окаже изключително ефективен що се отнася до подобряване на комуникативните ни умения. Добре е преди важна среща или интервю за работа да обмислим какви са възможните изисквания на началника/работодателя и да се подберат от нас адекватни състояния, като: увереност в себе си, чувство за компетентност, спокойствие, доброжелателност, активност и т. н. Или например тези наши умения по поставяне на котви могат да бъдат използвани в комуникацията с нашите значими хора. Така например, връщайки се от тежък и напрегнат работен ден можем да управляваме актуалното си състояние и да не внасяме напрежението, конфликтността, недоверието и вкъщи.

Навързване на котви
Навързването на котви е всъщност използването на няколко котви, всяка от които води към следващата. За да създадем подобна последователност трябва да добавяме котвите една по една. За разлика от комбинирането, което действа паралелно, навързването задейства котвите една след друга.
В този контекст Х. Алдер, Б. Хедър дават следния пример за използване на тази техника. Те сметат, че в случай че имаме проблеми с контрола на гнева, то следва да спазим следните стъпки, за да се справим с него: 1. първо решаваме, че предпочитаме състоянието “спокойствие” пред състоянието “гняв”; 2. След това избираме временно състояние между гнева и спокойствието, като ‘обективност” или “неутралитет”; 3. закотвяме състоянието, което искаме да променим. След това инсталираме временните състояния, както и крайното състояние; 4. След като сме инсталирали всички котви можем да ги навържем във верига. Задействаме първата си котва, която предизвиква гняв; 5. Задействаме втората, третата и т. н. котви, докато не достигнем до желаното от нас състояние. За по-удобно можем да докосваме различни кокалчета на пръстите; 6. След няколко упражнения само първата котва ще е достатъчна, за да предизвика желаното от нас състояние. Крайния резултат от това навързване на котви според авторите ще бъде, че всеки път, когато усетим гняв, той сам по себе си ще довежда до спокойствие.
На практика навързването се прави с три – четири котви, за да се стигне до желаното състояние. Не е функционално да се използват повече. Колкото повече използваме и упражняваме тази техника, толкова по-ефикасна и надеждна ще стане тя.

Използване на котвите в практиката
Първо, при помощта на котвите можем да контролираме собственото си състояние. Докато възпроизвеждаме котвата човекът ще изпитва “закотвено” състояние и ще възприема ситуацията през неговата призма. Да предположим, че с помощта на характерна интонация сме закотвили у човека състояние на възторг. Сега вече след като му предложим да отиде на гости с тази характерна интонация по време на този разказ той ще изпитва съвършено неоправдан възторг. Второ, можем да използваме котвата, за да получим достъп до ресурс за лични цели. Ние можем да закотвим полезното ни състояние и в необходим момент да възпроизведем котвата. Например състоянието на сигурност при изява пред аудитория. Друг пример – по време на преговори по някакъв начин предизвикваме “положително” състояние на нашия събеседник, закотвяме това добро състояние и възпроизвеждаме тази котва в момента на описване на нашите предложения. В случая нашата информация ще бъде възприемана от събеседника чрез призмата на предизвиканото от котвата състояние. Тук разбира се е важно конкретното състояние, което сме закотвили: ако е смях от разказан виц, то към нашето предложение ще се отнесат с хумор, ако е доверие – то с голямо доверие.
Трето, котвата е ефективно средство за разрешаване на проблеми.
Котвите също могат да бъдат използвани в процеса на комуникация и в обучението. Например, ако е необходимо да предизвикаме заинтересованост.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Г. С. Кочарян, Терапевтические техники нейролингвистического программирования (НЛП), К., 2002 г.
2. Х. Алдер, Б. Хедър, НЛП за 21 дена.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » НЛП
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0387s ][ Queries: 12 (0.0035s) ][ Debug on ]