PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

psy
В момента е: Вто Ное 12, 2019 7:56 am
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Експериментална психология
ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Автор Съобщение
admin
Site Admin


Регистриран на: 26 Фев 2007
Мнения: 137

МнениеПуснато на: Нед Мар 04, 2007 12:36 pm    Заглавие:  ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ  


ПРОЦЕДУРА И ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ЕКСПЕРИМЕНТ


СЪДЪРЖЕНИЕ

1.1. Организация и провеждане на експерименталното изследване.
1.2. Идеален експеримент и реален експеримент.
1.3. Експериментални променливи и способи за техен контрол.
1.4. Независима променлива.
1.5. Зависима променлива.
1.6. Контрол върху променливите.


1.1. Организация и провеждане на експерименталното изследване.

Преди всичко нека се обърнем към многото емпирични методи. Да ги разгледаме от гледна точка на общонаучните критерии, предявявани към организацията на изследването.
Всички методи, използвани за получаване на емпиричен материал могат да бъдат разделени на активни и пасивни. Към първите се отнася лабораторния експеримент и неговите различни модификации, квазиексперимента. Към вторите - наблюдението, клиничния метод, метода за анализ на продуктите на дейността, измерването и корелационните изследвания, метода за събиране на информация (servey research), "архивното изследване" и т. н. Използвайки методите от първата група, изследователя активно разкрива явлението или процеса, въздействайки върху обекта. Използвайки методите от втората група се регистрира естествения процес. Друг въпрос е, че за да регистрира поведението изследователят може непосредствено да използва някакъв инструмент (въпросник, тест и т. н.). Също така той може да въздейства върху изследваното лице (ИЛ) непосредствено в процеса на беседата или да организира дейността на изследвания в лабораторния експеримент с помощта на изследователски средства (прибори, задачи и т. н.). Това е второто "измерение" на психологичните емпирични методи.
Съществува и трето измерение: в каква степен експериментатора използва естественонаучния подход към изследването или "метода на разбирането" - непосредствената интерпретация на поведението на ИЛ, на вътрешния му свят по пътя на емпатията или построяването на модел на психиката на изследвания в собствената субективна реалност.
Наблюдението също може да бъде инструментално, напр. при използването на видеозаписи и друга апаратура. Но за разлика от измерителното корелационно изследване, при него отсъства взаимодействието на ИЛ с инструмента, както при измерването (изпълнението на тест).
В експеримента и в процеса на измерване ИЛ активно изпълнява задачата, а при наблюдението и интервюто не му се поставя никаква задача и изследвания се държи по естествен начин (вж. табл. 1).
Експериментатор ИЛ
Изпълнение на задача Естествено поведение
Въздейства на процеса Експеримент Беседа, интервю
Фиксира естествения процес Измерване Наблюдение
Съществува още един важен критерии (той разделя методите на организация на на изследването на две големи групи) - за съответствие на метода на признаците на идеалното изследване и това как той се разбира в съвременната методология на науката.
По този критерии се различават методите не организация на изследването:
1). Експерименталното изследване, систематичното наблюдение или корелационното изследване. Особеността им се състои в това, че изследователя се опитва да установи причинната или корелационните връзки между основните променливи, контролирайки външните променливи. За това той целенасочено избира група ИЛ или наблюдавани индивиди, планира по определен начин последователността на своите действия.
2). Естествените експерименти наблюдение, беседа, клиничен метод , метод на описание на частни случаи и други. Те се използват за разкриване на особеностите на поведението на човека. Служат като източник на емпиричните обобщения и издигането на индуктивни хипотези, които по-нататък могат да станат материал за теоретични разсъждения и да се проверят в критичните експерименти. Начините за контрол на променливите (независимата, зависимата и външните) систематично не са използвани, въпреки че е възможно използването на сложни техники за фиксация на данните (карти на наблюдението, аудио- и видеоапаратура, тестове и т. н.).
3). Квазиексперимент - такъв метод, при който не се реализира изцяло схемата, която се приписва на идеалното изследване, но тези отношения частично се компенсират с използването на особени квазиекспериментални планове.
Съгласно традицията експерименталното изследване се противопоставя на неексперименталните методи, които се разглеждат в методологията на науката от гледна точка на това, което не им достига, за да станат пълноценни експериментални изследвания.
Експерименталното изследване в психологията се различава от другите методи по това, че експериментатора активно манипулира независимата променлива, докато при другите методи са възможни само варианти за отбиране на нивата на независимите променливи. Нормален вариянт на експерименталното изследване се явява наличието на основна и контролна група от изследвани лица. В неексперименталните изседвания по принцип всички групи са равноценни, затова се провежда тяхното сравнение.
Според формалните основания се разграничават няколко типа експериментално изследване.
Различават изследователски (търсещ) и подтвърждаващ експеримент. Разликата им е обусловена от нивото на разработка на проблема и наличието на знания относно връзката на зависимата и независимата променлива.
Търсещия (експлораторен) експеримент се провежда когато е неизвестно дали съществува причинна връзка между независимата и зависимата променливи. Затова търсещото изследване е насочено към проверка на хипотезата за наличието или отсъствието на причинната зависимост между променливите А и В.
При наличието на информация за качествена връзка между двете променливи, се издига хипотеза за вида на тази връзка. Тогава изследователя провежда подтвърждаващ (конфирматорен) експеримент, в който се изявява вида на функционалната количествена връзка между независимата и зависимата променливи.
В психологическата изследователска практика за характеристиката на различните видове експериментално изследване се използват и понятията "критически експеримент", "пилотно изследване" или "пилотен експеримент", "полево изследване" или естествен експеримент".
Критичния експеримент се се провежда, за да бъдат едновременно проверени всички възможни хипотези. Подтвърждаването на една от тях води към опровергаване на другите възможни алтернативи. Постановката на критическия експеримент в психологията изисква не само старателното му планиране, но и високо ниво на разработка на научната теория. Доколкото в нашата наука преобладават не дедуктивните модели, а емпиричните обобщения, изследователите изключително рядко провеждат критическия експеримент.
Термина "пилотно изследване" се използва за обозначаване на пробния, първи експеримент или серия от експерименти. Надежността на получените данни не е голяма, но провеждането на пилотното изследване, позволява да се отстранят грубите грешки свързани с издигането на хипотезата, планирането на изследването, контрола върху променливите и т. н. Възможно е също в хода на работата да се стесни "зоната на търсене", да се конкретизира хипотезата и да се уточни методиката на провеждане на "голямото" изследване.
Полевото изследване се провежда с цел изучаване на връзката между реалните променливи в ежедневния живот, например между статуса на детето в групата и количеството на контактите му в играта с връсници или заеманата от него територия в игралното помещение. По своята същност полевото изследване се отнася към квсзиекспериментите, тъй като при неговото провеждане няма възможност строго да се контролират външните променливи и точно да се регистрира зависимата променлива. Но в някои случай "полевия" или естествен експеримент е единствено възможния начин за получаване на научна информация (в психология на развитието, социалната психология, в клиничната психология, психологията на труда и т. н.). Привържениците на "естествения експеримент" твърдят, че лабораторния експеримент се явява изкуствена процедура, дава екологично невалидни резултати, доколкото откъсва ИЛ от контекста на ежедневния живот. Но в полевите изследвания има много повече грешки и пречки влияещи на точността и надежността на данните, отколкото в лабораторното изследване. Затова психолозите се стремят да планират естествения експеримент по такъв начин, че схемата на провеждането му да е максимално близка до схемата на лабораторния експеримент и препроверяват резултатите получени "в полето" чрез по-строги процедури.
Експерименталното изследване в психологията се провежда на няколко етапа, част от които е задължителна, а част - не, но все пак последователността е необходимо да бъде спазвана, за да не се допускат елемантарни грешки.
Основни етапи на психологическото експериментално изследване:
1. Първична постановка на проблема.
2. Етап на работа с научната литература. Изследователя е длъжен да се запознае с експерименталните данни, получени от другите психолози и с опитите да се обяснят причините на даденото явление.
3. Уточняване на хипотезата и определяне на променливите.
Експерименталната хипотеза, за разлика от теоретичната е необходимо да бъде сформулирана във вид на импликативно изказване: "Ако... то...". Освен това тя трябва да бъде конкретизирана и операционализирана.
4. Изследователя трябва да избере експерименталния инструмент, който би му позволил: а) да управлява независимата променлива; б) да регистрира зависимата променлива. Става дума за конкретна методика и апаратура за психологичния експеримент. Освен това експерименталните условия (ситуяция, време, помещение и други) трябва да елиминират влиянието на външните променливи или да съхранят константност на тяхното въздействие върху зависимата променлива.
5. Планирането на експерименталното изследване се явява централен етап на цялата процедура. То е необходимо за осигуряване на външна и вътрешна валидност на експеримента.
Изследователя може да провежда експеримент с участието на едно ИЛ. В този случай той използва някой от плановете за изследване на едно лице (single-subject research). Ако изследователя работи с група, то той може да избира редица планове с експериментална и контролна група. Най-прости са плановете за две групи (основна и контролна). Ако е необходим по-сложен контрол, се използват планове за няколо групи. Друг вариант, често използван в психологията е факторния план. Този тип планове се използва, за да разкрие влиянието на две и повече независими променливи при една зависима. При това независимите променливи могат да имат няколко нива на интензивност.
Съществуват и по-сложни експериментални планове.
6. Избора и разпределянето на ИЛ по групи се провежда в съответствие с приетия експериментален план.
7. Провеждането на експеримента е най-отговорната част на изследването и е свързано с следните етапи: а) подготовка на експеримента; б) инструктиране и мотивиране на ИЛ; в) експериментиране.
8. Избор на методи за статистическа обработка, нейното провеждане, интерпретация на резултатите.
9. Изводи и интерпретация на резултатите.
10. Научен отчет, ръкопис, монография, писмо в редакцията на научно списание.
Изследването се счита за завършено ако експерименталната хипотеза е отхвърлена или не е с зададена надеждност, а резултатите от изследването в съответстваща форма са представени на съда на научната общественост.

1.2.Идеален експеримент и реален експеримент.

Понятието "идеален експеримент" е въведено от Д. Кемпбъл. Идеалния експеримент предполага промяна от експериментатора само на независимата променлива, зависимата променлива се контролира. Другите условия на експеримента остават неизменни. Идеалния експеримент предполага еквивалентност на ИЛ, неизменност на характеристиките им във времето, отсъствие на самото физическо време, възможност експеримента да се провежда до безкрай. Следствие на което се явява провеждането на всички експериментални въздействия едновременно.
Идеалния експеримент противостои на реалния, в който се изменят не толкова интересуващите изследователя променливи, но и редица други условия.

1.3. Експериментални променливи и способи за техен контрол

Експериментатора проверява хипотезата относно причинната връзка между две явления А и В. Понятието "причинност" се явява едно от най-сложните в науката. Съществуват редица емпирични признаци на причинната връзка между две явления. Първи признак - разпределеност на причината и следствието във времето и предшестване на причината пред следствието. Ако изследователя открива изменения в обекта след експерименталното въздействие по сравнение с аналогичен обект, който не се е подлагал на въздействие, то изследователя има основания да говори за това, че експерименталното въздействие е станало причина за изменението на състоянието на обекта. Наличието на въздействие и сравнение между обектите се явяват необходими условия за подобен извод и защото не винаги предшестващото събитие е причина за последващото. Втори признак - наличие на статистическа връза между двете променливи (причина и следствие). Промяната на стойността на едната променлива е необходимо да се съпровожда от промяна в стойността на другата. Наличието на корелация е недостатъчно условие за извода относно причинно-следствена връзка, тъй като може да бъде случайна или да е обусловена от трета променлива.
Трети признак - причинно-следствената връзка се регистрира, ако експериманталната проседура изключва други възможности за обясняване на връзките А и В освен причинната, а всички други алтернативни причини за възникване на явлението В са изключени.
При проверката на експерименталната хипотеза за причинната връзка между две явления, същността на експеримента се състои в това, че експериментатора варира независимата променлива, регистрира изменението в зависимата променлива и контролира външните променливи.
Изследователите различават различни видове променливи: качествена ("има подсказка" - "няма подсказка"), количествена (ниво на парично възнаграждение).
Сред зависимите променливи се отделят базисните. Базисната променлива - единствената зависима променлива, на която оказва влияние независимата променлива.

1.4. Независима променлива.

Изследователя е длъжен да се стреми да оперира в експеримента само с независимата променлива. Експеримента, в който това условие се съблюдава, наричат чист експеримент. Но по- често в експеримента, варирайки едната променлива, експериментатора изменя и редица други. Това изменение може да бъде предизвикано от действеието на експериментатора и обусловено от връзката между двете променливи. Централен проблем при провеждане на експериментаното изслвдване е отделянето на независимата променлива и нейната изолация от другите променливи.
В качеството на независими променливи в психологическия експеримент могат да се изявяват:
1) характеристиките на задачите;
2) особеностите на ситуацията (външните условия);
3) управляемите особености (състоянието на ИЛ).
Последните често биват наричани "променливи на организма".
Характеристиките на задачата са това, с което експериментатора може да манипулира повече или по-малко свободно. Той е способен да варира стимулите или материала на задачата, да променя типа отговор на ИЛ (вербален или невербален отговор), да променя оценъчната скала и т. н. Експериментатора може да варира инструкцията, променяйки целите, които е необходимо да достигне ИЛ, за да реши задачата. Той може да променя системата на награди и наказания в хода на изпълнение на задачата и т. н.
Към особеностите на ситуацията могат да бъдат отнесени тези променливи, които непосредствено не влизат в структурата на експерименталната задача, изпълнавана от изследвания. Това може да бъде температурата на помещението, обстановката, наличието на външен наблюдател и т. н.
По принцип в съвременото експериментално изследване диференциално-психологическите особености на индивида (като интелекта, пола възрастта, социалното положение (статуса) и т. н.) се отчитат в качеството на допълнителни променливи, които се контролират от експериментатора в общопсихологичния експеримент. Но тези променливи могат да се превръщат във "втора основна променлива" в диференциално-психологичното изследване, и тогава се използва факторния план.

1.5. Зависима променлива.

Психолозите се занимават с подедението на изследваното лице, затова в качеството на зависима променлива се избират параметрите на вербалното и невербалното поведение. Към него се отнасят: броя на грешките, които са били допуснати, времето изхабено от ИЛ при решаването на задачата, мимики, двигателна реакция и т. н.
Избора на поведенческия параметър се определя от първоначалната експериментална хипотеза. Изследователя е необходимо максимално да конкретизира, тоест да постигне операционализацията на зависимата променлива, тоест тя да се поддава на регистрация в хода на експеримента.
Параметрите на поведението условно могат да бъдат разделени на формално-динамични и съдържателни. Формално-динамичните (или пространствено-времевите) парамети достатъчно лесно се поддават на апаратурна регистрация.
Разпознаването на различните форми на поведение е работа на специално обучени експерти или наблюдатели.
Зависимата променлива е неободимо да бъде валидна и надеждна. Надеждността на променливата се проявява в устойчивостта на нейната региструемост при изменението на условията на експеримента с течение на времето. Валидността на зависимата променлива е определена само в конкретните условия на експеримента и е използваема само при конкретната хипотеза.
Можем да разграничим 3 типа зависими променливи: а) едновременна; б) многомерна; в) фундаментална. При първия случай се регистрира само един параметър и именно той се счита за проява на зависимата променлива (между съществува функционална линейна връзка). При втория случай зависимата променлива е многомегна. В третия случай, когато е известно отношението между отделните параметри на многомерната зависима променлива, параметрите се разглеждат в качеството на функция. Например фундаменталното измерване на нивото на агресия F (a) се разглежда като функция на отделните й прояви (а1) мимиката, пантомимиката, разположението на ръцете и т. н.
Съществува още едно важно свойство на зависимата променлива, а именно - сензитивността (чувствителноатта) на зависимата променлива към измененията в независимата. Същността е в това, че манипулацията на независимата променлива влияе върху промяната на зависимата. Ако ние манипулираме независимата променлива, а зависимата не се променя, то зависимата променлива е несензитивно по отношение към независимата. Раздлеждат се два варианта на проява на несензитивност на зависимата променлива - "ефект на тавана" и "ефект на пода". Първия слуяай се среща когато поставената задача е толкова лесна, че нивото на изпълнение е много по-високо от всички нива на независимата променлива. Втория ефект възниква, когато задачата е изключително трудно да бъде решена и нивото на изпулнението се оказва под всички нива на на независимата променлива.

1.6. Контрол върху променливите.

Следва да се разграничава контрола ву независимата променлива и контрола върху останалите или "външните" променливи. Контрола върху независимата променлива се състои в нейното активно вариране или знание на закономерностите на нейното измерване. Втория смисъл на понятието "контрол" - управление на външните, "останалите" променливи на експеримента. Съществуват няколко основни способа за контрол на влиянието на външните ("останалите") променливи върху резултата на експеримента: елиминация на външните променливи, контраст на условията, балансиране, контрабалансиране, рандомизация.



ЛИТЕРАТУРА:

1. Экспериментальная психология, В. Н. Дружинин, 2001 г., С. П., стр. 74-106
2. Практикум по наблюдению и наблюдательности, Л. А. Регуш, С. П., 2001 г., стр. 8-21

Съставил: Б. Русева
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Експериментална психология
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0538s ][ Queries: 11 (0.0041s) ][ Debug on ]