СТЕРЕОТИПИ И ПРЕДУБЕЖДЕНИЯ

[admin]

ПАМЕТ. СТЕРЕОТИПИ И ПРЕДУБЕЖДЕНИЯ

Стереотипа – това е когнитивна реакция
на действията на друг човек, основана на
отнасянето му към някаква категория.

Fiske, 1993, p. 623

Психолозите Снайдер и Урановитц (Snyder & Uranowitz, 1978) провеждат интересен експеримент, подтвърждващ идеята за влиянието на предварителните знания на това, което хората запомнят. Участниците му били студенти, които разделили на две групи. На студентите от двете групи било дадено да прочетат една и съща история за жена, носеща името Бети. Сред получените от тях сведения, бил и фактът, че Бети понякога ходи на срещи с мъже. След като студентите прочели историята, на едната група съобщили,че Бети е станала лесбийка, а на другата казали, че тя води хомосексуален начин на живот. Психолозите искали да проверат, дали тази информация ще повлияе на това, което студентите ще запомнят за живота на Бети. След седмица всички студенти били събрани заедно и им били зададени въпроси, засягащи прочетената история. Въпросите били много, но най-важен бил следният:
Бети, учейки в университета:
а) понякога се е срещала с мъже
б) никога не се е срещала с мъже
в) постоянно е ходила на срещи
г) за това нищо не се е споменавало
Досещате ли се какви са били резултатите от този експеримент? Отговор б) в качеството на правилен е бил избран от тези студенти, на които било казано, че Бети е станала лесбийка. Тяхното предубеждение и наложено вече мнение за лесбийките, ги е накарало да си спомнят за това, което в действителност не е било.
По време на експеримента, цел на когото била да се провери как стереотипните представи влияят на паметта (Halpern, 1985), на студентите било предложено да прочетат скучен разказ за живота на герой, който в единия от случайте бил мъж (“Давид”), а в другия жена (“Линда”). Събитията, които описвал разказа били възможно най-незабележителни и могли да се случат в сднаква степен както с мъж, така и с жена. Момичетата, прочели разказа, в който главно действащо лице била Линда, запомнили разказа по-добре от тези, които чели разказа с главно действащо лице Давид. Юношите пък запомнили по-добре разказа тогава, когато ставало въпрос за Давид. Очевидно студентите се идентифицирали с главния герой, когато неговият пол съвпадал със собствения им, благодарение на което по-точно успявали да запомнят подробностите в разказа. Освен това грешките на паметта били обусловени до голяма степен от представите на студентите за стереотипните сексуални роли.
Нашите представи за лесбийките, жените, мъжете и другите групи от хора , особено расовите и етническите , оказват силно влияние върху това, което можем да си спомним за хората, отнасящи се до тези групи. Хората могат искренно да вярват, че помнят нещо, което в действителност никога не е ставало, тъй като вкоренените в тяхното съзнание представи изкривяват възпроизведените от тях събития.
Експерименти, подобни на гореописания ни помагат по-добре да разберем природата на предубежденията. Нека се върнем към първия пример и да предположим, че Бети е реално съществъващ човек, когото вие сте познавали, когато сте ходили на училище. Вие можете да възстановите много спомени за нейния живот. Но вие разбирате, че тя е лесбийка. Да направим още едно предположение: вие имате стереотипна представа за лесбийките. Струва ви се, че всички те карат камиони, наливат се с бира и ненавиждат мъжете. Доколкото този стереотип е подобен на повечето други, т. е. е много отдалечен от това, което в действителност представлява хипотетичната “средна” лесбийка, вие ще бъдете принудени да измените или да коригирате спомените си за Бети. Създава се впечетление, че ни е по-лесно да изменим конкретните спомени, отколкото да внесем поправки в по-абстрактната информация, лещаща в основата на нашите стереотипи. Вие можете да си спомните, че Бети винаги е обичала да играе баскетбол, но да забравите другите факти, несъответстващи на вашия стереотип, например това, че на нея не по-малко й е харесвало да отглежда цветя и да готви. Олпорт (Allport, 1954), в своята книга за предубежденията пише: “Стереотипа може да живее и да набира сила въпреки всички съществуващи факти...”(стр. 189-190). Ние много трудно изменяме представите си; по-скоро сме готови да внесем поправки в паметта си – в това, което сме видяли и чули, - за да я направим да съответства на нашите представи. Много често дори ние не съзнаваме, че спомените ни за дадено събитие противоречат на реалността. Необходимостта да разберем действието на стереотипите и да сведем до минимум влиянието им е била обобщена от Фиске (Fiske, 1993, p. 621): “Без стереотипи ще имаме много по-малко поводи за ненавист, истребления, гонения”.

Източник: Експеримент в социальной психологии, С, Милграм, 2000
Превод: Б. Русева