PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

psy
В момента е: Чет Ное 14, 2019 11:43 pm
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Трудова и организационна психология
Икономическа психология
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Автор Съобщение
admin
Site Admin


Регистриран на: 26 Фев 2007
Мнения: 137

МнениеПуснато на: Пон Мар 19, 2007 4:36 pm    Заглавие:  Икономическа психология  

Психологически аспекти на инфлацията
от "Дневник"

08 март, 18:42
Увеличаване Смаляване Разпечатване Изпращане на приятел Реклама
Очакването, че парите ще загубят покупателната си способност, оправдано буди безпокойство у техните притежатели. Инфлацията е причина за страх у мнозинството участници на пазара. Какво да се прави? Това е въпросът, който сякаш винаги предшества въпроса "Наистина ли ни очаква (тежка) инфлация?". Ето няколко психологически аспекта на възприемането на инфлацията.
Масовият потребител свързва инфлацията с цените на стоките и услугите, които купува. Рядко той отчита поскъпването на неговия труд (или това, което продава) като инфлационен феномен. Фризьорът вижда, че цените на автомивката скачат, и това за него е инфлацията. Когато неговите собствени цени скачат, това е само "приспособяване" към инфлацията. От това следват две важни импликации. Първо, възприемането на инфлацията е строго индивидуално. Второ, инфлацията се възприема масово като нещо неконтролируемо, към което ние просто се адаптираме. Масовият участник на пазара забравя, че цените се формират и чрез неговите решения; той забравя, че
зад всяка макроикономическа промяна стоят микроикономически решения
В действителност в редица случаи на пазара потребителят има някаква възможност за преговори - това означава, че той може да повлияе на цената (и оттук на инфлацията, с която лично той или тя се сблъскват). Дори когато няма преговорна възможност, пред потребителя все още стои възможността да се откаже изцяло от покупка. Пасивният потребител също има пазарна сила.
Друга интересна психологическа особеност е феноменът "твърде малък". В учебниците по теория на микроикономиката пише, че малките играчи не могат да влияят на цените на пазара. Това е възможно да е така в един стилизиран свят, в който всички участници са еднакви и всички ресурси и технологии вече са открити и известни на всички. Все пак този модел пропуска важния фактор на предприемача откривател, който би могъл да донесе по-евтин начин за производство или със същите разходи да произведе по-качествена стока. Цените ще почувстват неговото откритие, потребителите ще са по-доволни, а самият той - с по-голям пазарен дял отпреди. Подобни примери виждаме навсякъде около нас - от общуването чрез Skype до плазмените телевизори и биотехнологиите.

По-скъпо. Сравнено с какво?

Цените не се променят с еднаква сила. Дори в периоди, когато парите се увеличават бързо, някои неща поскъпват по-бързо от други, а някои дори поевтиняват. След 1 януари 2007 г. българите могат да внасят използвани коли от Германия, без да плащат ДДС на българската граница - това не означава ли, че колите са поевтинели? Според нас да, само че средният българин според НСИ е видял инфлация от около 1.5% през януари само или около 19% на годишна база.

Самото номинално поскъпване изглежда рядко се съотнася към поскъпването на други стоки, услуги и активи. А на микрониво именно това е, което има най-голямо значение при взимането на решения - промяната в относителните цени. Този психологически аспект наблюдаваме и при решенията за инвестиции, където масово се гледа номиналният ръст на цените на имотите например, без да бъдат сравнявани с ръста на други активи.
В България трудът поскъпва значително по-бързо от средното за ЕС. Това се изразява в по-бързо поскъпване на услугите за крайни потребители, като това от своя страна участва в индекса на потребителските цени (ИПЦ) на официалната статистика. Това е добре да се припомня всеки път, когато се сравнява инфлацията в България с тази в еврозоната например.

Възможно ли е по-добро измерване на инфлацията?

Измерване на инфлацията чрез ИПЦ има редица недостатъци. Най-очевидният е, че това измерване не се фокусира само върху покупателната способност на парите (т.е. не успява да изолира промените в относителните цени). Официалното измерване на инфлацията по този начин допринася за възприемането й като промяна на определени цени за потребители.
Психологията на потребителя предполага, че той се опитва да запази или увеличи богатството си, измерено в количество бъдещо потребление. За него промяната на официалния индекс на цените е от малка полза в това предизвикателство. Интуицията е научила разумните спестители и инвеститори да следят по-точни измерители като например цените на благородните метали, цените на недвижимостите и цените на произведенията на изкуствата. Тези цени отразяват по-точно от ИПЦ увеличението на количеството на парите - същинската причина за инфлацията.
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=317444
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Трудова и организационна психология
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0752s ][ Queries: 11 (0.0025s) ][ Debug on ]