PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

psy
В момента е: Съб Юли 04, 2020 4:52 am
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Клинична психология
Нарушения на паметта при дълбинни поражения на мозъка
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Автор Съобщение
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1966
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Нед Юни 28, 2009 1:44 pm    Заглавие:  Нарушения на паметта при дълбинни поражения на мозъка  

Нарушения на паметта при дълбинни поражения на мозъка

Блага Русева

“Да, летят месеците, летят годините, отминаха вече повече от две десетилетия, а аз както преди вървя по омагьосан кръг на времето и не мога да прекъсна този кръг, не мога да се откъсна от него, за да стана отново здрав, за да стана отново самият себе си – със светла памет, със съобразяване...
Здравият никога няма да разбере дълбочината на моята болест, освен ако с него не се беше случило...” (3)


Паметта е сложна мнестична дейност имаща нееднороден стоеж, тя протича при участието на различни образувания на мозъка, всяко от които осигурява различни страни на мнестичната дейност. Паметта може да се нарушава при поражение на различни мозъчни образувания. (1)
Според съвременните разбирания паметовите следи (енграми) са разпределени върху големи участъци от мозъка, а не са свързани със специфични морфологични центрове. Някои подкорови структури като лимбичната система и специално хипокампа имат значение за стабилизация или дестабилизация на паметовите следи, което се отразява и при тяхната репродукция. (6)
Налице е необходимост от внимателно описание на необходимите синдроми при нарушенията на общата, модално неспецифичната памет, възникващи при различните по локализация поражения на дълбинните отдели на мозъка, лимбичната област и челните отдели на полукълбата. Наблюденията показват, че нарушенията на паметта могат да имат различни физиологични механизми.
От особено значение, пише Кокошкарова, за правилното протичане на процесите на паметта са структурите на лимбичния мозък и по-специално кръгът на хипокампа (системата хипокамп-фроникс-мамиларни телца) и темпоралната кора. (5)
Запомнянето и възпроизвеждането на материала не са просто запис, съхраняване и разчитане на следи. Запомнянето и възпроизвеждането са всъщност сложна мнестична дейност. Факт е, че във активното запомняне на материала лежат определени мотиви, че процеса на запомняне може да има различна сложност, че той често включва в състава си опора от специални прийоми и организация на материал в известни системи. По принцип, както пише Лурия, в процеса на припомнянето влиза избора от ред възможни алтернативи със задържане на страничните, не произволно изплуващи връзки. Този сложен процес се осъществява с помощта на приемане на решение.
Структурата на запомнянето и възпроизвеждането не остава еднаква. На различните нива на организация на мнестичния процес тази структура може да придобива различна сложност и в основата му могат да лежат различни механизми. В основата на процеса на запомняне и възпроизвеждане на материала лежи съвместната работа на много мозъчни отдели, той се осъществява от различни механизми, като различни системи на мозъка внасят специалния си принос в мнестичната дейност.
Днес ни е известно, че нарушенията на паметта, при локалните нарушения на мозъка не винаги носят един и същ характер. В зависимост от локализацията и обема на поражение на мозъка процеса на запомняне и възпроизвеждане може да се наруши в различни звена на този процес и да има различна структура.
Съществуват две основни форми на нарушение на паметта, които възникват при локални поражения на мозъка. При едната от тях целенасочената мнестична дейност остава съхранена и се нарушават само отделни операции, даващи възможност да се възпроизвежда току що възпроизведения материал (при поражения на задните отдели на конвекситалната повърхност на мозъчната кора или при поражения на дълбинните отдели на големите полукълба).
Първи случай (при поражения на теменно-тилни и слепоочни дялове на лявото доминантно полукълбо) нарушенията на паметта носят частичен, модално специфичен характер, като пациентите проявяват повишено задържане на зрително-пространствените или слухово-речевите следи. Такива недостатъци на паметта могат донякъде да се компенсират с помощта на използването на съхранената модалност.
При поражения на дълбинните отдели на полукълбата (лимбичната област, таламуса и хипоталамичната област) нарушенията на паметта носят общ и модално неспецифичен характер: те се проявяват еднакво при възпроизвеждането на зрително-пространствен, слухово-речеви и двигателен материал. При пациентите от тази група се съхранява намерението за запомняне на предлагания им материал, но възникващите следи се оказват крайно неустойчиви и лесно се задържат от всякакви интерфериращи въздействия. При относително слабо изразена патология на дълбинните отдели на кълбата същата тази устойчивост и повишено задържане на следите може да се прояви само при определени условия, като наблюдаваните дефекти на паметта успешно се компенсират от смисловата организация на материала, а съответно по-грубо изразените патологии, водещи до нарушение на паметта могат да приемат по-груб характер (например Корсаков синдром).
При втората група пациенти характерът на нарушенията на паметта е различен. При тази група пациенти във патологичния процес се въвличат челните дялове на мозъка. При тях мотивите направляващи активната психична дейност се оказват нарушени като цялата целенасочена психична дейност грубо се нарушава. Болните при които патологичния процес се разпространява на челните дялове не съхраняват устойчивото намерение да запомнят предлагания материал; процеса на запомняне губи целенасочения си характер, превръщайки се лесно в пасивно запечатване на последствените следи. Тук до голяма степен страда и процеса на възпроизвеждане, целенасоченото възпроизвеждане на необходимите следи губи избирателния си характер.
При поражения на дълбинните отдели на мозъка, разположени по средната линия и предизвикващи патологично състояние на таламичната и подталамичната области и древната лимбическа кора възниква особена картина. Тези поражения като правило протичат на фона на понижен, колебаещ се тонус на кората; не рядко водят до възникване на просънено състояние и предизвикват първични глобални поражения на паметта, равномерно проявяващо се във всички модалности.
Когато поражението на дълбинните отдели на мозъка се разпространява и върху челните дялове на големите полукълба, наблюдаваната картина на нарушения на паметта, както вече казахме влиза в състава на нарушенията на цялата активна дейност.
Картината на масивните и устойчивите нарушения на паметта е била най-напред описана от С. Корсаков. Същият пише, че това което наричаме памет е всъщност способността да възпроизвеждаме преди това възприетите впечатления и се обуславя от: 1) способността на нервните елементи да съхраняват следите от възприетите впечатления и 2) способността да се възпроизвеждат тези следи. (7)
Нарушенията описани от Корсаков са били наблюдавани при остър алкохолен полиневрит и са били описани като единен синдром, включващ рязко изразени нарушения на задържането на току що възприетия материал, не рядко съпроводен от объркване на съзнанието и конфабулации.
Съществена стъпка напред в науката е била направена след първите наблюдения на болни със двустранно поражение на хипокампа. Оказва се, че нарушенията на паметта наблюдавани при поражения на хипокампа, могат да протичат на фона на съхранен интелект и съхранено бодърстване и по принцип не се съпровождат от нарушения на съзнанието и конфабулации. Оказва се, че в областта на хипокампа, опашатото тяло и миндалата се съдържат значителен брой неврони, които нямат модално-специфични функции, но осигуряват заличаване на следите на старите и новите дразнения и са необходими за задържането на следите от предишния опит и осъществяването на ориентировъчни реакции.
Лурия смята, че сравнителният анализ на структурата на мнестичните разстройства позволява да се диференцират синдромите във нарушенията на паметта и че могат да бъдат показани съвършено различни форми на мнестични разстройства, стоящи зад старото описание на единния Корсаков синдром.
Наблюденията показват, че нарушенията на паметта могат да имат различни физиологични механизми. В едни случаи задържащото влияние на страничните интерфериращи въздействия може да предизвика само временна блокада на предишните следи и изследваното лице, на което се дава странична интерферираща дейност се оказва не в състояние да възпроизведе току-що образуваните следи, без да ги замести с някакви странични, безконтролно изплуващи връзки. В такива случаи се говори за чисти или първични нарушения на паметта.
Понякога възниква друга картина, при която опитите да се възпроизведе нужната система от следи лесно започват да се заменят от безконтролно изплуващи странични връзки. (В процеса на припомняне лесно се намесват или следите от миналия опит или следите от непосредствените впечатления, като процеса на припомняне губи избирателния си характер).
Понякога дефектите на мнестичната дейност настъпват в резултат на нарушение на нормалната подвижност на нервните процеси. Като резултат веднъж възникналата възбуда става дотолкова инертна, че появилите се стереотипи започват да изместват всички останали отново образувани връзки. В тези случаи процеса на образуване не следи е оставал първично съхранен, а основен проблем за възпроизвеждане на следи ставала патологичната инертност на веднъж възникналите стереотипи.
В основата на току що описаните форми на нарушения на общата, модално-неспецифичната памет лежат различни механизми и тези нарушения могат да влизат в различни синдроми, възникващи при различни по локализация поражения на мозъка. „Не, речта не служи само за общуване между хората един с друг, тя прониква дълбоко във нашето възприятие и памет, в мисленето и постъпките ни; тя организира нашия вътрешен свят…” (3) , пише Лурия в книгата си.
Разстройствата на паметта са обект на изследване и класификация и от психопатологията.
Паметта е важен компонент от познавателната дейност на човека. Тя обхваща приемането (фиксация) на информацията, включва нейното кодиране и подреждане в системата на наличните до този момент знания; съхраняването (ретенцията) и процеса на запазване на информацията; възпроизвеждането (репродукцията) е процес на актуализиране в съзнанието на минали знания или опит. (6)
В зависимост от продължителността на съхраняване на информацията има три основни вида човешка памет като всеки вид има отделен „склад” (хранилище) за паметови следи: сензорна, пъвична (краткотрайна), вторична (дълготрайна) памет.
Сензорната памет отговаря за информацията идваща от сетивните органи и съхранява тази информация в продължение на десети от секундата, т.е. около 0,5 секундата. Краткотрайната (първична памет) съхранява информацията около 15-20 сек., като може да задържи и по-дълго. Тя разполага с два „склада” за вербална (локализирана в лявата хемисфера) и за зрителна информация (в дясната хемисфера). Дългосрочната памет получава селктирана информация, като нейният „склад” има по-голям капацитет и съхранява информацията по-дълго време. Информацията в този склад е обработена и подредена според определени характеристики, например според звука или смисъла на думите. Има три варианта на дълговременна памет в зависимост от продължителността на времето, за което е съхранена и информацията:
1. памет за най-близкото минало – обхваща интервал от няколко часа до няколко дни назад;
2. памет за неотдавнашното минало – обхваща интервал не по-голям от 1-2 месеца назад;
3. памет от далечното минало – обхваща интервал от години и десетки години назад.
Има и други важни разграничения свързани с работата на дълговременната памет. Едното се отнася до характера на запомнената информация.
По този критерий се разграничават: епизодична памет ( за специфична информация); семантична памет – памет за език и факти; имплицитна памет – памет за автоматизирани дейности, като граматическо говорене например. С възрастта епизодичната памет намалява, а семантичната и имплицитната се запазват.
Другото разграничение е свързано с възпроизвеждането на информацията и по-точно между разпознаването на информацията при повторното представяне на личността и припомнянето без всякакъв анонс. При което в паметта целенасочено се търси необходимата информация.
Разстройствата на паметта са често срещани симптоми в психопатологията.
Амнезиите са пълна загуба на спомен за период от време с различна продължителност или само за определени събития. Амнезиите могат да се групират в зависимост от това дали са следствие от органично или функционално заболяване на мозъка, както и в зависимост от това какъв период обхващат спрямо началото и хода на патологичния процес.
Видовете според засегнатия период от време са:
- ретроградна амнезия – обхваща определен период от време (от минути, дни и повече) преди острото начало на патологичния процес, който обикновено води до загуба на съзнание;
- антероградна амнезия – тя се отнася за период от време, който започва след възстановяване на яснотата на съзнанието. Има различна продължителност – минути, часове, дни и повече. Тази амнезия се нарича още фискационна и засяга още първия етап на паметовия процес – приемането на информацията. Антероградната амнезия е най-важния симптом на Корсаковия синдром.
- Конградна амнезия – обхваща периода на помрачение на съзнанието или степенните нарушения в яснотата на съзнанието (без комата).
Изброените по-горе три варианта на амнезия само при органични заболявания на мозъка и могат да се комбинират помежду си при един и същи случай (Г.Попов).
По-леките степени на понижение или повишение на паметовите възможности се наричат хипомнезия, респ. хипермнезия. При хипомнезията е намалена възможността за приемане (фиксация) или възпроизвеждане (репродукция на информацията). Може да се срещне и при органични мозъчни заболявания.
Хипермнезията е своеобразна свръхпамет, както е случая Ш. описан от Лурия (4). Тя може да съществува като нормално явление или патологично явление (например след травма на мозъка, при умствена изостаналост и др.).
Съществува и друга група разстройства на паметта които засягат времевата структура и съдържанието на спомените: амнезии, псевдоамнезии, Корсаков синдром. Последният включва фиксационна амнезия, кофабулации, ретроградна амнезия. Този синдром се среща само при органични разстройства на мозъка – травматични, интоксикационни, възпалителни, съдови и т.н.
МКБ 10 включва раздел (виж приложение), състоящ се от редица психични разстройства, групирани на основата на доказуема етиология в смисъл на мозъчни заболявания, мозъчни травми и други увреди, довели до мозъчна дисфункция (F00 - F09). ( 8 )
Въпреки че спектърът на психопатологичните прояви на включените в този раздел състояния е широк, отличителните черти на тези разстройства образуват две главни групи. От една страна, тук са налице синдроми, при които най-изявените и задължително налични особености са или нарушения на когнитивните функции, като памет, интелект и заучаване, или нарушения на сензориума, като разстройства на съзнанието и вниманието. От друга страна, има синдроми, при които най-ярките прояви са в областта на възприятието (халюцинации), съдържанието на мисленето, настроението и емоциите, или пък в общата структура на личността и поведението, докато когнитивните и сензорните дисфункции са минимални или трудно установими.
Като заключение можем да кажем, че психичната работа на мозъка като система се подчинява на определени правила, които съвременната наука все още не е напълно обяснила. Съществена роля обаче в разбирането на развитието на психичните функции, вкл. паметта е изиграла културно историческата теория на развитието на функциите, разработена от Виготски и развита в трудовете на такива велики учени като Лурия и Леонтиев. Именно благодарение на тези учени става ясно, че над всяка относително елементарна психична функция се надстройва така да се каже “етаж” на висшите функции (над механичната памет – логическата). Именно благодарения на трудовете им виждаме значението на речта за формирането на човешкото внимание и памет, за организацията на вътрешния ни свят. Факт е, че именно Павлов, Виготски, Лурия и др. разработват следните фундаментални принципи залягащи в основата за разбирането ни за локализацията на психичните функции, (вкл. паметта): 1. Принципът (9) на системната локализация на функциите (гласящ, че всяка психична функция се опира на сложни взаимосвързани структурно-функционални системи на мозъка; а също, че различните корови и подкорови мозъчни структури приемат своята “част” участие при реализацията на функциите, като изпълняват роля на звена на по-обща единна функционална система) и 2. Принципът за динамична локализация на функциите (гласящ, че всяка психична функция има динамична, изменяща се мозъчна организация, различаваща се при различните хора, както и различаваща се в различните периоди на живота им; гласящ че благодарение на полифункционалността и под влиянието на нови въздействия мозъчните структури могат да престрояват своите функции).
…„процесът на запомняне е твърде сложен по структурата си процес” (2). Днес все още е налице необходимост от продължение на изследванията в тази област. Все пак науката разполага със съвременни методи за невропсихологични изследвания и методи за възстановяване. Целта на усилието направено от горе посочените велики учени е определено както необходимостта от подобряване на методите за компенсиране на нарушенията на паметта, така и необходимостта от подобряване на способностите на човека за запаметяване на необходимата му информация.
Това не значи, че игнорираме или забравяме за важността на забравянето като процес – „Проблемът за забравянето... стана един от най-мъчителните проблеми на Ш. ...(4)”.





Приложение:

Преглед на този раздел на МКБ-10:

F00 Деменция при болестта на Alzheimer (*)
F00.0 Деменция при болестта на Alzheimer с ранно начало (тип 2)
F00.1 Деменция при болестта на Alzheimer с късно начало (тип 1)
F00.2 Деменция при болестта на Alzheimer - атипична или от смесен тип
F00.9 Неуточнена

F01 Съдова деменция (*)
F01.0 Съдова деменция с остро начало
F01.1 Мултиинфарктна (предимно корова) съдова деменция
F01.2 Подкорова съдова деменция
F01.3 Смесена корова и подкорова съдова деменция
F01.8 Друга
F01.9 Неуточнена

F02 Деменция при заболявания, класифицирани другаде (*)
F02.0 Деменция при болестта на Pick
F02.1 Деменция при болестта на Creutzfeldt - Jakob
F02.2 Деменция при болестта на Huntington
F02.3 Деменция при болестта на Parkinson
F02.4 Деменция при вирусен имунодефицит у човека (HIV инфекция и СПИН)
F02.8 Деменция при други заболявания

F03 Неуточнена деменция (*)
(*) 5-ти кодов знак за уточняване на деменция при F00-F03 с допълнителни симптоми:
.х0 без допълнителни симптоми
.х1 други симптоми, предимно налудни
.х2 други симптоми, предимно халюцинаторни
.х3 други симптоми, предимно депресивни
.х4 други смесени симптоми

F04 Органичен амнестичен синдром, непредизвикан от алкохол и други психоактивни вещества
F05 Делир, непредизвикан от алкохол и други психоактивни вещества
F05.0 Делир, ненадстроен върху деменция
F05.1 Делир, надстроен върху деменция
F05.8 Други
F05.9 Неуточнени

F06 Други психични разстройства, дължащи се на мозъчна увреда и дисфункция и на телесно заболяване
F06.0 Органична халюциноза
F06.1 Органично кататонно разстройство
F06.2 Органично налудно (шизофреноподобно) разстройство
F06.3 Органични разстройства на настроението (афективни разстройства)
.30 органично манийно разстройство
.31 органично биполярно разстройство
.32 органично депресивно разстройство
.33 органично смесено афективно разстройство
F06.4 Органично тревожно разстройство
F06.5 Органично дисоциативно разстройство
F06.6 Органична емоционална лабилност (астенно разстройство)
F06.7 Леко когнитивно разстройство
F06.8 Други
F06.9 Неуточнени

F07 Разстройства на личността и поведението, дължащи се на мозъчно заболяване, увреда и дисфункция
F07.0 Органично разстройство на личността
F07.1 Постенцефалитен синдром
F07.2 Посткомоционен синдром (посттравматичен органичен мозъчен синдром)
F07.8 Други
F07.9 Неуточнени

F09 Неуточнени органични или симптоматични психични разстройства




Използвана литература:

1. Лурия, А. Р., Нейропсихология памяти, Москва, 1976 г.

2. Лурия, А. Р., Основы нейропсихологии, издателство Академия, 2006 г.

3. Лурия , А. Р., Потерянный и возвращенный мир, Москва, 1971 г.

4. Лурия, А.Р. Маленькая книжка о большой памяти, M., 1968 г.

5. Кокошкарова, А., Функционална организация на мозъка и психичните процеси, С., 1977 г.

6. Ачкова М., Психиатрия, изд. „Знание”, 1996 г.

7. Психология памяти, Хрестоматия, Москва, 2000, стр.75 (Корсаков, С. , Избрани произведения, Москва, 1954 г.)

8. МКБ 10, Глава V, София, 1998 г.

9. Карвасарский, Клиническая психология, М., 2004 г.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Клинична психология
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0209s ][ Queries: 12 (0.0034s) ][ Debug on ]