brr

Регистриран на: 01 Мар 2007 Мнения: 1963 Местожителство: Софи
|
Пуснато на: Съб Май 19, 2007 9:19 pm Заглавие:
Полевата теория на Курт Левин |
|
Полевата теория на Курт Левин: активни или пасивно-адаптивни тенденции в мотивацията на поведението
(есе)
Теорията за полето на К. Левин се явява като нова стъпка в обяснението на поведението. Тя съдържа активни и едновременно с това пасивно-адаптивни тенденции в мотивацията на поведението, тя ги обединява в своеобразен конгломерат.
Съгласно тази теория протичането на действията изцяло се свежда до конкретната съвкупност от условия на съществуващото в дадения момент поле. Понятието поле обхваща факторите както на външната (обкръжението), така и на вътрешната (субективна) ситуация. Даже при повърхностно разглеждане, този подход рязко се отличава от всички теории, свеждащи поведението до личностните диспозиции и индивидуалните различия в тях. Теорията за полето е един от най-ярките примери за обясняването на поведението. Освен това с нейна помощ се опитват не само да разкрият всички условия, които са значими за определяне на поведението и са характеризиращи както наличната ситуация, така и състоянието на субекта, но и да опишат динамичните им взаимоотношения.
Съгласно К. Левин анализът на поведението трябва да изхожда от общата ситуация. По такъв начин в обяснението си той включва по-широк кръг от явления. Обяснението на поведението също е необходимо да бъде психологично. Детерминантите на поведението, независимо от локализацията в обкръжението или субекта трябва да се разбират психологически, а не физикалистки. Затова към основните единици на причинно-следствения анализ се отнасят например не дразнителите, както се опитва да ги определи бихейвиориста, а възприеманите от субекта особености на обкръжението, които му предоставят различни възможности за действие. При това на психологически анализ подлежи не само феноменално даденото на действащия субект в него самия и в обкръжението му, а и непредставеното в преживяването, все пак влияещо на поведението. Простите връзки в смисъла на асоциациите “дразнител – реакция” са недостатъчни за обяснение на поведението. Съгласно К. Левин в основата на всяко поведение стоят сили. Този динамически аспект в обяснение на поведението излиза от рамките на допускането за общите и специфични влечения.
Другите останали характеристики от теорията за полето като цяло съвпадат със съвременните подходи към експерименталния анализ на поведението – теориите за научаването и за влечението. Простата класификация на наблюдаваните феномени не отива по-далеч от описателно ниво и може да послужи като причина за невярно обяснение, доколкото външно еднаквото поведение не обезателно е свързано с едни и същи причини. Необходимо е да се изработят общи понятия и те да бъдат използвани като конструктивни елементи, съчетанието на които би позволило да се обясни всеки конкретен случай.
Друга характеристика: поведението се разглежда като функция на съществуващото в дадения момент поле. На поведението влияе само това, което действа тук и в момента: бъдещето и миналото сами по себе си не могат да определят поведението, те са действащи само когато нещо е актуално припомняемо. Такива минали събития като научаването могат да допринесат за структурата на същетвуващото в дадения момент поле (в такава степен, в каквато те влияят върху актуалните състояния на субекта и върху неговото обкръжение). К. Левин пдчертава, че не може без проверка (например, както тя често се прави в психоанализата) да се свежда даденото поведение към по-ранни събития. Левин се отнася скептически към такива диспозиционни променливи, като интелект или инстинкт, виждайки в тях само отражение на традиционното исторически (тоест основано на свеждането до минали събития) разбиране за обяснение.
Друго изискване на К. Левин е анализът да се осъществява върху цялата ситуация. Резултат на това изискване е станало известното уравнение на поведението, съгласно което поведението (V) е функция на личностните фактори (Р) и факторите на околната среда (U): V=f(P,U). Това разкрива нов път към отчитането на двустранното влияние на личностните и ситуационни фактори. Вярно е, че в теориите за полето това изискване последователно не е проведено, доколкото в диспозиционните личностни фактори се разлагали в възникващите тук и сега функционални променливи. Пренебрежението към индивидуалните различия в мотивационните променливи е свързано с вече споменатото скептично отношение на К. Левин към историческия подход на разглеждане, въпреки че Левин по принцип не е отричал неговите възможности. Подкреплението чрез събития от житейската история на индивида не противоречи на представата за поведението като функция на съществуващото в дадения момент и преструкторираното съответно на личностните характеристики поле.
За обяснение на поведението К. Левин е разработил два частично допълващи се един друг модела: на личността и на околната среда. Структурни компоненти на тези два модела се явяват съседни, разграничени една от друга области. Въпреки това сходство, структурните области във всеки един от моделите имат различно значение, което преди всичко се определя от динамическите компоненти и на двата модела. Модела на личността оперира с енергиите и напреженията, тоест със скаларни величини. Модела на околната среда (обкръжението) се занимава със силата и целенасоченото поведение (в сферата на действие съответства на локомоциите), тоест на векторни величини. В крайна сметка и двете теоретически схеми се базират на представата за хомеостатична регулация: създалото се положение се стреми към състояние на равновесие между различните области на пространственото разпределяне на напрежението или на силите. При това регулиращ принцип се явява не намаляването на напрежението, а неговото уравновесяване по отношение на по-обща система или полето като цяло.
Според К. Левин личността представлява система, състояща се от многочислени, непресичащи една друга области. Като всяка област съответства на определена цел на действието, било то устойчив стремеж, което може да се обозначи като потребност (мотив) или моментно желание. (Областите от структурата на личността могат също така да представляват някаква активност или знания на субекта). Отделните области в зависимост от степента на близост имат различна степен на сходство. Две области са максимално сходни, ако имат обща граница. Като цяло модела на личността представлява чиста структура от области с отношения на съседство и функции на опосредяване на вътрешното и външното.
З. Ганева
|